Кой прогони белгийската бира в странство?
За белгийците бирата не е просто питие, а нещо като национален символ - страната им е център на бирената индустрия още от средните векове, пише ВВС.
На пазара има над 500 марки - от популярните Hoegaarden и Leffe до по-специалните Abbey и Trappist, като много от тях се произвеждат от местни пивовари с едва няколко служители. Въпреки това разнообразие обаче секторът е подложен на дълбоки промени.
Туристите, които се тълпят на Големия площад в Брюксел, са повече от щастливи да дегустират малко от местната култура в сянката на прословутите средновековни къщи в града.
Самите белгийци обаче пият все по-малко и по-малко бира. За последните 25 години консумацията на бира в страната е намаляла с една четвърт.
Тео Верволое, ръководител на Белгийската асоциация на пивоварите, смята, че за спада са виновни социалните промени. Големи индустриални компании напускат Белгия, коментира той, добавяйки, че на тяхно място идват офиси, банки и институции на Европейския съюз, където хората пият по-малко.
"Преди десет години имаше заводи с по 10 хил. работници и всички те след края на работния ден излизаха да пийнат за час. Това вече не се случва", смята той.
Но докато кафенета и ресторанти са все по-разтревожени от тези промени, самите пивовари намират нови пазари. Над половината от произведената в страната бира сега се консумира в други страни спрямо по-малко от една трета преди 20 години.
Завладяването на нови пазари е поведено от големи пивоварни като Inbev и Alken Maes, но производителите на по-специални марки също продават все повече продукция в чужбина.
Интерес към специалните марки белгийска бира има в Азия, главно в Тайланд, Япония и Китай, но и в Южна Америка и САЩ.
Притегателната сила на белгийската бира до голяма степен се дължи на добра маркетингова стратегия - много марки се предлагат с техни собствени специални чаши.
Например Pauwel Kwak - червена бира, произвеждана от семейната пивоварна Bosteels. Тя се сервира във висока чаша със закръглено дъно, която се държи от дървена поставка - изглежда като част от старинен научен уред и не е лесно да се пие от нея.
Ритуалът обаче интригува хората и според запознати в това се крие голяма част от притегателната сила на белгийската бира.
Вкусът също е важен. Има голяма разлика между сладката бяла бира с вкус на пшеница като Hoegaarden и киселия, силен удар в небцето на някои бири Lambic.
И макар че някои със сигурност са по-добри на вкус от други, голямото разнообразие на предлаганите бири също е основна предпоставка за добри продажби.
Може обаче да създаде и проблеми. В Италия например отказват да приемат плодовата бира за истинска бира и съответно не я купуват, посочва Investor.bg.
Продавачите признават, че такива бири са скъпи като производство и налагат високи цени, следователно продажбите може да пострадат при икономически спад.
Засега обаче пивоварите се радват на процъфтяващ износ, който ги компенсира за спада на вътрешния пазар.
.